Roro - Забравихме

Започва трагедията на човека в днешно време
В душата му е насадено тежко, черно бреме
Всичките му чувства и мисли за отровени
Мечти за бъдеще - дълбоко са заровени

Приятелите са ти само от днес за утре
Да отцелееш трябв във играта да си вътре
Не бива ти на никой да се доверяваш
От приятел мъртъв на земята падаш

Лицемери и гадини навсякъде се появиха
И като пример за децата те се заявиха
Братчето ми НЕ иска да е супермен
А престъпник с пари отвсякъде обграден

НЕ играе навън със дугите деца
А убива хора в симулирана игра
Какво по дяволите стана със света?!
Навън претъпкано е със зомбирани лица..

Припев:

Забравихме да се усмихваме
На хубавото да се радваме
Чувствата си да показваме
Себе си забравихме да бъдеме

Толкова ограничени сте станали бе хора
Наистина ли реалността е толкова сурова?!
Наистина преливате от ГНОЙ от толко злоба!
Ще ви разяде отвътре! Тя е като отрова!

НЕ искам да живеят така моите деца
НЕ искам да са поробени и техните сърца
Дори не ми се мисли как ще бъде занапред
Ще се превърнеме във статуи от лед

Насаждат ни в главите какви да бъдем ние
Всеки в себе си какъв е.. дълбоко крие
Чудя се кога животът стана толко скъп
А пък евтини са хората... Каква е тая скръб?!

Няма го това което имахме преди
Имахме милиарди цели и мечти
Имахме надежда която Не умира
Сега дълбоко в нас паяжина тя събира

Припев:

Забравихме да се усмихваме
На хубавото да се радваме
Чувствата си да показваме
Себе си забравихме да бъдеме