Не ми посягай с кърпичка

и остави на мира моите сълзи.

Аз мога да ти кажа,

какво, къде, по дяволите, ме боли.

Но вече няма смисъл - няма смисъл.

И вече нямам нужда - нямам нужда.

Аз просто във такова състояние се намирам,

че седя и медитирам, медитирам...

Аз искам да прекарам

тъгата си във самота.

Аз мога да се справям

със себе си съвсем сама.

Нямам нужда от психиатри,

нямам нужда от сродна душа.

Нямам нужда от изповедник.

Ще спечеля или ще сгреша.

Ти си въобразяваш,

че знаеш по-добре, какво добро ще е за мен.

И искаш да ми кажеш,

че мракът става светъл, щом е споделен.

Но вече нямам сълзи - нямам сълзи.

И вече нямам думи - нямам думи.

Аз просто във такова състояние се намирам,

че седя и медитирам, медитирам...

Аз искам да прекарам

тъгата си във самота.

Аз мога да се справям

със себе си съвсем сама.

Нямам нужда от психиатри,

нямам нужда от сродна душа.

Нямам нужда от изповедник.

Ще загубя, но ще си платя.

Сама ще си платя за всичко.

Сама ще си простя за всичко.

Сама ще се спася.

Не ми посягай с кърпичка,

аз нямам сълзи за избърсване дори.

И няма да ти кажа,

какво, къде, по дяволите, ме боли...

Сама ще си платя за всичко.

Сама ще си простя за всичко.

Сама ще се спася.