"...А ти сама да се затвориш в клетката. Да му подхвърлиш ключа на победата. И нежно да го милваш през решетките, когато е дошъл да те погледа. И да мълчиш. Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът. Додето не реши да те погали най-лошият човек... и не заплаче. Веднъж сълза проронил, е обречен добър и свят, пред теб да коленичи. Тогава можеш да си тръгваш вече. Добрите хора лесно се обичат." ~Камелия Кондова