"Цвете за теб

Цвете за теб!

Цвете и нежност!

Не снобски букет,

а едничко и свежо.

Без повод и думи,

просто - импулс.

В мен някаква струна

тананика си блус.

Ти усещаш това...

Аз пък - ръцете ти...

Изострени сетива

направляват нозете ни.

Времето спряло е

скрито в тъмата,

виж в огледалото,

как блести тишината.

Не танцуваме вече...

Ние просто стоим.

Без да знае - обречен,

блусът вече е химн.

Възхваляващ любов!

Възхваляващ навеки

наш'та чудна любов,

постижима за всеки."

Позволих си да цитирам стихът на Найден Найденов
http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=200