"И вървим ние с теб - два обречени двойника -
две тела, две души в туй човешко кълбо.
...
Че мечтата, уви, все мечта си е винаги.
Като сянка лежи все на пътя ни тя.
Все към нея вървим, а тя - все недостигната.
И кога доближим - о, каква ти мечта:
просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния
свят, във който грешим, търсим правди.
Кълбо,
из което със теб ний вървим, двама двойника,
две тела, две души на едната Любов…"
Д. Дамянов