Село Равен, по пътя за Татул. Спираме да видим отблизо тютюн. Виждаме мизерия.
Не знаем как се казват. Мюсюлманки са - в селото няма християни. Майката търси някои думи, дъщерята й помата. На 22 е, завършила училище, но не смята да продължава да учи - ще работи. Има две сестри, които вече са се омъжили и не помагат в работата. Чака и тя да се омъжи.
За година изкарват по около 400 кг. тютюн и го продават за 2 000 лева. Ако разделите, ще получите нищожните 166 лева за месец. "Ами не стигат", казва майката. И не роптае никого, примирила се е. В очите и на двете се вижда доброта и съм сигурна, че ако можеха да ни дадат нещо повече от листенце тютюн, щяха да го направят. И всъщност... направиха го. Дадоха ни да разберем колко сме щастливи наистина.