Увиснали ледени шушулки от мълчание дебнат над съзнанието и заплашително пробуждат в закъсняла пролет думите... нечакани, налягали по снега. Но и те ще отминат щом се стопят с минутите, когато слънчеви лъчи успеят да проникнат през сивотата на студа... Капка по капка ще се изкапят и ще потънат в почвата, а след тях - треви, цветя ще израстнат зелени, цветни, свежи! Нови, нужни някому, комуто няма да останат чужди!..