19 ago 2007, 0:53

Comentarios

Comentarios

  • ...а следобед решихме да излезем на разходка, но някъде на близо, защото жсе пак беше зима и след няколко часа щеше да мръкне, взех сам Бъд с нас...не знам и аз защо, но Петя като по чудо не възрази. Излязохме над полигона и видяхме целия град. Беше бял. Едва се виждха чати от сградите, нямаше голямо движение и всичко беше страшно красиво. Любувахме се на гледката, но трябваше да се връщаме, но не можахме. Беше страшен студ, но красотата на зимата ни караше да забравим за него. Качихме се до могилата и там виждахме още по-величествено града. Изведнъж забелязах, че само аз гледам към него, обърнах се и застинах. Не можех да мръдна, когато видях дърветата зад нас. Преборили зимата и запазили красивите си листа, а тя им дала от своята красота и ... стана магия.
  • Чудесно е.Много е красиво.
  • Приказна красота!
  • Прекрасно фото!
    Поздрав и прегръдка!
  • Я! Като лимонови резанки Чудесна снимка!

Selección del editor

От високо

Bistra_Stoimenova

Коледарче

terita

КОЛЕДНА ПРИТЧА ЗА ЧЕРВЕНОШИЙКАТА Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята...

Танцът на Валкирии

terita

Aurora Borealis - Слънчев вятър

За риба 🇧🇬

Доби