С тази снимка искам да споделя опит в правене на фотографии, които включват голям диапазон от осветености, т.н. HDR. Тъй като и най-добрите матрици отстъпват на динамичния диапазон на човешкото око около 30-40 пъти, във фотографската практика се е наложила техника, която в известен смисъл компенсира този недостатък на съвременните приемници. В мрежата могат да се намерят различни примери и дори твърде екзотични продукти на тази техника. В повечето случаи, според мен, показаното не отразява същността на метода. Въпреки че се основава на математически методи на обработка и анализ на цифровите изображения, методът по своята същност е прост и за нас потребителите е важно да знаем принципът и какво следва да очакваме.

От статив, при постоянен фокус, апертура и ISO, се правят 3 или 5 снимки, с изменящо се време за експозиция. Поради това, всяка снимка представя добре само ограничен интервал от осветености, но събирайки всичките, получаваме една снимка с добра осветеност на всички части. Тъй като резултантната снимка по своята същност е сравнително "плоска" (липсват големи контрасти) е наложително прилагането на тониране (tone mapping) върху HDR изображението, което да работи върху локалния контраст. Този подход, според мен, запазва в максимална степен автентичния вид на  това което виждаме на практика. Разбира се могат да се срещнат различни шарении с претенции за HDR, които изглеждат великолепно, но това не е целта на метода.

Представям ви прост сюжет без претенции, но много подходящ за демонстрация. Резултатът е, че получаваме добре осветени таван и гърбове на столовете, независимо че са в контражур.

Снимката има технически и композиционни недостатъци, които мога да сподела, ако някой се интересува.

HDR, 3 кадъра от статив, разлика в EV 4

EOS 60D, Canon EF-S 15-85, ISO 100, foc. 31 mm, f/32

  HDR резултат >>>

  експозиция 1/30s >>>

  експозиция 1/125s >>>

  експозиция 1/8s >>>