27 jul 2011, 8:29

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Ех, скъпа, всяко нещо има своето начало и край. Ето ти моето сбогом, което казах на Виена преди 10 месеца:

    Тръгвам
    Отново си тръгвам, поемам в нощта
    след няколко дълги, безкрайни години,
    с умората, вплетена в мойта коса,
    с очи, потъмнели от дългите зими.

    След мен ще остане самотен брега
    на тази река неуморна и мътна,
    в очакване дълго ще тръпне града,
    а мойта сълза ще се върне по мръкнало.

    Ще тръгне по всичките мои места,
    с надежда ще търси познати пейзажи,
    в лица непознати ще се вглежда едва,
    откривайки сякаш черти на приятели.

    Едва ли пак спомени ще ме гнетят -
    отдавна отмина на спомена времето.
    Сега вече тръгвам, че май закъснях,
    а мойта сълза е в очите ми блеснала.

    Отново си тръгвам, потъвам в нощта,
    загърбила тежкия жребий на времето.
    Натрупах умора или... май остарях.
    И трудно е вече на годините бремето.

  • но разходката ми хареса

Selección del editor

За риба 🇧🇬

Доби

В полет

kdlaz

За любителиете на птиците - снимката е направена на езерото Керкини - невероятно сборище на много ви...

Тайнството на красотата

Bezzhichen

SONY DSC - W310; f/3; 1/60 s; ISO 100

* * * 🇧🇬

LATINKA-ZLATNA