Празен стол.

Няма думи.

Изгубих ги.

С паяжина

се стрелят

обувките.

Казах нещо.

На ум.

Всъщност нищо е.

Още ритам на сън недомлъвките.

Като малка

страхувах се

(смешно е)

от онези

следи

по стените.

Бяха толкова,

толкова кървави,

със загадки кълняха ми дните.

*http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=128874