ДУША. . . Това ли, дето в нас цвърчи? Звънче на шут, което моли царя да го похвали, да го отличи, а после мре от бедност и мълчи в тамянен дим, сред здрача на олтаря това ли е душата?
Аз виждам сняг от пролетни цветя в нощта, където скитат световете, и сякаш нося къс от вечността - той в мен трепери и крещи с уста, и иска да политне с ветровете. . . Такава е душата!