,,300-годишната къща на дядо Денчо”
Маслени бои върху платно 38/46 см, авторска интерпретация през моите очи в зимен вариант.
Една история, която ме вдъхнови да нарисувам тази къща още миналата година, но днес е бил момента.❤️ 
Продадена на собствениците си.
 

Най-безценните ми срещи през годините са с най-ценните хора – старите. Тези, които знаят минало и пазят история, която става все по-нужна с времето. Днес ще Ви срещна с бай Денчо.  Той е на 81.  Седи си със своята баба в село Бахреци и  крепи 300-годишната родна къща. Крепи я да не рухне. Току поддаде някоя греда или се килне напукана керемида и той отива – ще подпъхне нещо, ще зачука друго, ще завие трето…

Ако бай Денчо я беше оставил на времето,  къщата отдавна щеше да е в миналото. Цветята щяха да са увехнали, раклите с жито – в спомените. Сламените рогозки, ситото, менците –щяха да са изчезнали. Сандъците – да са изпразнени, плетениците – да изветреят. И сапун нямаше да прави бай Денчо, ни газовия фенер да припалва, ни старото корито да пълни… на паралията нямаше да се кипри бардуче, огнището щеше да е прегоряло, гредите да са рухнали, орехите – да изсъхнат. Нищо нямаше да е същото.