Не е страшно, че си е отишла. Трябваше да си отиде, зная. Да си тръгне хубаво излишна — просто, за да влезе в друга стая. Страшно е, че си отиде грозна. Наранена от пияни клетви. Купена от лицемерно розово. И бакшиш — за да пропее в клетката. Страшно е, че си отиде пуста. Затова и спомен не остави. Чувствам го — не просто ни напуска... Тя си търси вир да се удави. Иде ми небето да изкъртя, дето съди тъй несправедливо. Любовта — невинната — е мъртва.