Накрая на измисления свят, където свършват всички многоточия, където губят стойност Рай и Ад
и всички клоунади са безпочвени...
Където всеки студ е непознат
и се разпадат всички подозрения...
Където няма дума за назад
и всяко вдишване е откровение.
Там някъде един вълшебен бряг
в прегръдката си спрял е тайно времето-
за мен и тебе пази слънчев свят...
...Вземи душата си и...да потегляме.