Когато слънцето изгря в очите ти по детски непринудено, а ти разтвори своята душа
и пусна ме във теб да се изгубвам...
Когато в мене цялата земя
потръпна от познатите ти стъпки,
а от небето ти що нежност се изля,
във мене заличила всички кръпки...
...Се втурнах през света обезкървен
сърцето си на обич пак да уча.
...И вярвай,щом те стигна някой ден,
по-сбъдната и от мечта ще ти се случа.