В мъглата на познанието



През целият си живот съм се старал да придобия познания по всичко до което съм се докоснал в този свят. Станах сам изследовател на собственият си живот. Винаги съм искал да имам обяснение за всичко което се случва в света и около мен. В края на краищата не е възможно да придобиеш пълно макар и на елементарно ниво познание за света, но можеш поне да хванеш правилната посока и да излезеш от мъглата. Аристотел известен математик и философ от древността срещнал на полето един овчар обикновен трудов човек. Овчарят познал Аристотел защото са били от едно населено място. Поздравил го и казал „Завиждам ти че си учен и знаеш всичко за света, а аз съм обикновен човек и нямам много познания.“ Аристотел отвърнал „Аз ти завиждам защото ти не знаеш за света много по малко неща отколкото мен“. „Как така учудил се овчарят“. Аристотел нарисувал на земята два кръга – един голям и един малък и казал. „Големият кръг са моите познания за света, а малкият са твоите познания за света. Виж сега колко много повече допирни точки има към непознатото моят кръг и колко твоят.“ Така че колкото по вече човек научава за света който ни заобикаля, толкова по вече нови и нови непознати неща се откриват и търсят отговори. Човешкото познание е без краят. Винаги задаваме въпрос – „Защо, защо и пак на защото – Защо?“ И така до без края. Най лесно е да се задават въпроси, но по трудно е да се намерят верните отговори. Иначе човек има феноменалната способност да даде отговор за всяко едно нещо виждайки го по свой начин, но винаги възникват нови въпроси, на които решаваме че няма нужда да си напрягаме мозъка и най добре е да си караме живота спокойно и да не се замисляме много. Обикновено хората щом нямат материален интерес от нещо те не се замислят. Затова пак се повтарям: - Законът на материализмът движи този свят в който живеем. Зная че има много умни и надарени хора в този свят с ново новаторско мислене и големи амбиции за развитие в определена наука. Има цели научни институти финансирани по изследване на различни програми, създаващи най новите технологии. Но колкото и да са големи тези институти, като персонал и обем на свършена работа , те не могат да дадат пълно познание за заобикалящият ни свят, защото то е без краят. Както е безкраен света така е безкрайно и познанието. Сега обаче с риск да се повторя от предните статии от „Вселената на разума и завета на бог“ ще се опитам да ви обясня по един елементарен начин без краят. Започваме от устройството на материята. Един предмет който ползваме ежедневно се състои от молекули, а те от своя страна от атоми на определени химични елементи. Един атом от даден химичен елемент се състои от ядро и електронни слоеве, като всеки електрон от даден електронен слой има строго определени параметри на движение определени чрез квантовите числа според енергийното ниво където се намира. За да се движи електрона в дадено енергийно ниво той притежава строго определен енергиен заряд. С две думи структурно погледнато всичко е закодирано с точно определен код. За да съществува едно тяло то трябва да има вътрешна енергия – Енталпия. Тя също е стриктно закодирана за даденото тяло. Ако обаче мислено охладим това тяло до нула градуса по Келвин, то вътрешната енергия на това тяло става равна нула, а това ни кара да си представим че електроните падат на ядрата на атомите и тялото се свива многократно. Колко се свива? Ако един атом е голям колкото земното кълбо, то ядрото на атома е голямо колкото футболна топка, а електроните са колкото главата на топлийка. Това означава че ако отнемем мислено вътрешната енергия на земята и тя стане равна на нула, то цялата земя ще се свие с обем на футболна топка. При такова огромно свиване се получава тяло с огромна плътност. Тяло без вътрешна енергия.Тяло което е само код на микровълните ПО, но без вихър. Ако мислено съберем всички планетни системи на нашата вселена, но след като й отнемем вътрешната енергия и температурата е нула градуса Келвин, то вселената ни ще се свие до големината на нашето слънце. Това е мое предположение и не може с точност да се изчисли. Представяте ли си масата на една вселена с големината на Слънцето. Каква плътна маса, без вихър, а само код на микровълните ПО. Около това тяло ще има огромно гравитационно поле, водещо до изкривяване на времето и пространството. Това тяло за мен е една Черна дупка във Всемира. Една черна дупка това е една застинала мъртва вселена, която преди милиарди години е била жива вселена. Нещата са много много сложни, но повтарям искам да дам обяснение по един елементарен начин за да станат ясни на обикновената аудитория.

Така, сега си представете че нашата вселена е заобиколена от шест такива черни дупки. Това са мъртви застинали вселени. Преди милиарди години са били живи както нашата вселена, а нашата вселена е била черна дупка. Настава големият космически взрив и нашата вселена оживява, а живите стават на черни дупки. Вижте схемата с трите координатни оси където в центъра съм поставил центърът на нашата вселена. Така тръгваме от центърът на нашата вселена по дясната ос. Ще я наречем Витоша. Сега погледнете схемата с цветните кръгчета. Движейки се ние преминаваме през целият млечен път на тази ос осеян с звездни системи. Достигаме обаче ограничителят на нашата вселена – една черна дупка. Ще я нарека черната дупка Осъм. Продължаваме по същата ос . След черната дупка навлизаме в млечният път на друга вселена. Ще я нарека Рила. Продължаваме и достигаме центърът на Рила. Движим се след това по млечният път на дясната й ос и отново достигаме черна дупка – ще я именувам Янтра. Преминаваме Янтра и навлизаме за наша голяма изненада в млечният път на нашата вселена , но от лявата страна. Да не се изненадвайте точно черната дупка Янтра ограничава нашата вселена от лявата страна. Преминаваме през центъра на нашата вселена Витоша. Преминаваме през млечният път от дясно и достигаме отново черната дупка Осъм, която е отново начало на вселената Рила. Продължаваме по оста на млечният път на вселената Рила. Минаваме през центърът на Рила след това през млечният път на дясната й ос и достигаме черната дупка Янтра. Да същата Янтра която ограничава вселената ни от ляво. Ако тръгнем от лявата страна на нашата вселена ще минем през черната дупка Янтра през млечният път и центърът на Вселената Рила и ще се отзовем при черната дупка Осъм. Да същата Осъм която ограничава нашата вселена. След черната дупка Осъм започва нашата вселена Витоша и т.н. и т.н. до без края. Редуват се двете вселени Витоша и Рила както и черните дупки Осъм и Янтра. Това е по хоризонталната ос. По вертикалната ос се редуват нашата вселена Витоша и вселената Пирин заедно с двете черни дупки Струма и Марица и пак до без края. На начертаната от мен схема съм обозначил черните дупки с имена на реки , а вселените с имена на планини. Това е за ваше улеснение и нагледност. Понеже схемата е в една повърхнина с две координатни оси съм начертал четири вселени и осем черни дупки които изграждат всемира. Истинската бройка в три из мерна координатна система е осем вселени и шестнадесет черни дупки. Ако можехме визуално да си представим всемира изграден от тези шестнадесет черни дупки и осем вселени би било чудесно, но не е възможно. Това не е в човешките възможности. Това е една голяма неопределеност и затова светът няма начало и няма край. Поне се постарах да видите как изглеждат нещата в една повърхнина, но пак е трудно да си представим целият този безкраен кръговрат. Поне направих опит да ви го опиша. Това поне си е чисто моя версия и колкото и да бъде критикувана, по добра няма да може да се представи в близките години. Някой ще каже - „Не Ви ли прилича на дупчеста проводимост като тази създавана в транзисторите и диодите, а в по късен етап в чиповете“. Ще ви кажа твърдо - не е. Това е устройството на всемира. Така както микруструктурата е изградена от шест кварка и шест лептона, така и макроструктурата е изградена от осем вселени и шестнадесет черни дупки.

Съжалявам че ви отегчих с материята която представих в тази статия, но счетох че беше необходимо и ще се наложи да изтърпите още две подобни мои статии за да обясня устройството на нашата вселена Витоша и какво представлява „Каналът на вечноста и информацията“.

Бог да благослови България и нейните учени!



09.08.2011г. ИЛИЯ ИЛИЕВ - ЛАРНАКА