***

16 dic 2005, 22:23

Poesía

538 0 0

Черна мъка сърцето мое гори,
тя превръща в пепел сива
всички негови мечти.
Мисълта за теб красива
ме поглъща бавно и боли.
Боли сърцето пламенно и диво,
сърце пълно с толкова мечти,
мечти които ти потъпка
и така безмилостно разби.
То сега като камък студен се вледени
и едва ли някога отново то ще може да лети.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

***

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas