***

16.12.2005 г., 22:23 ч.

Поезия

534 0 0

Черна мъка сърцето мое гори,
тя превръща в пепел сива
всички негови мечти.
Мисълта за теб красива
ме поглъща бавно и боли.
Боли сърцето пламенно и диво,
сърце пълно с толкова мечти,
мечти които ти потъпка
и така безмилостно разби.
То сега като камък студен се вледени
и едва ли някога отново то ще може да лети.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

***

Свързани произведения

Коментари

Предложения