8 mar 2009, 12:44

" " "

  Poesía
802 0 3

 

 Все още жевее в нас

 по една Пепеляшка-мечтателка!

 Все още е жив Росинант

 и крепи на гърба си

 един романтик -

 според някои смахнат нещастник!

 

 Все още!

 

 А колко е хубаво,

 че ги има!

 

 Приласкайте в сърцата си

 огромното тяхно обичане!

 По пътеките трудни

 на своето щастие

 нека бъдем и мъничко смахнати -

 повече даващи,

 отколкото - искащи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Древна мъдрост твърди, че истинският щастливец е не този, който
    получава, а този, който дава...
    Добре е, че и днес тези "мъничко смахнати", макар и да са вече в
    графата "застрашен от изчезване вид", все още живеят сред нас и ни
    напомнят, че духовните общочовешки ценности, са винаги актуални!
    ПРЕКРАСЕН СТИХ! ПОЗДРАВИ!

  • Толкова е хубаво, че племето на смахнатите сме още живи, благодаря, Петя!
  • Поздрави от една "мъничко смахната"!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...