30 dic 2006, 0:59

***

  Poesía
875 0 6

***

Преструвки

навярно

невярно се вплитат

в целувки прощални

и погледи жални

изпиват,

убиват,

увили се в образи-

мазни и кални.

А пее душата ми

толкова истински,

колкото само

детето усеща...

Навярно

неверен е тонът,

а мислите

плуват и давят се в бездна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Този свят не прощава,
    той нищо не ми е простил...

    А понякога беше достатъчен
    лек поклон или мила усмивка,
    или жест на невинно кокетство,
    да ппритворя очи,
    да повторя неверен тон..."

    Л. Стефанова
  • Страхотно!!! Често и аз се чувствам така, Бети...
  • Да,истински(а)сиSorry,но не мога да преценя в мъжки род ли или женски да коментирамДано съм извиненаПоздравче
  • Много е хубаво!Поздрави!!!
  • Много хубав стих, Бехрин!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...