30 дек. 2006 г., 00:59

*** 

  Поэзия
670 0 6

***

Преструвки

навярно

невярно се вплитат

в целувки прощални

и погледи жални

изпиват,

убиват,

увили се в образи-

мазни и кални.

А пее душата ми

толкова истински,

колкото само

детето усеща...

Навярно

неверен е тонът,

а мислите

плуват и давят се в бездна.

© Бехрин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Този свят не прощава,
    той нищо не ми е простил...

    А понякога беше достатъчен
    лек поклон или мила усмивка,
    или жест на невинно кокетство,
    да ппритворя очи,
    да повторя неверен тон..."

    Л. Стефанова
  • Страхотно!!! Често и аз се чувствам така, Бети...
  • Да,истински(а)сиSorry,но не мога да преценя в мъжки род ли или женски да коментирамДано съм извиненаПоздравче
  • Много е хубаво!Поздрави!!!
  • Много хубав стих, Бехрин!!! Поздрави!!!
  • Браво!!!
Предложения
: ??:??