30 дек. 2006 г., 00:59

***

876 0 6

***

Преструвки

навярно

невярно се вплитат

в целувки прощални

и погледи жални

изпиват,

убиват,

увили се в образи-

мазни и кални.

А пее душата ми

толкова истински,

колкото само

детето усеща...

Навярно

неверен е тонът,

а мислите

плуват и давят се в бездна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Този свят не прощава,
    той нищо не ми е простил...

    А понякога беше достатъчен
    лек поклон или мила усмивка,
    или жест на невинно кокетство,
    да ппритворя очи,
    да повторя неверен тон..."

    Л. Стефанова
  • Страхотно!!! Често и аз се чувствам така, Бети...
  • Да,истински(а)сиSorry,но не мога да преценя в мъжки род ли или женски да коментирамДано съм извиненаПоздравче
  • Много е хубаво!Поздрави!!!
  • Много хубав стих, Бехрин!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...