KARIS (Крис )
34 130
30 may 2006, 13:11

* * *  

  Poesía
749 0 8

Вървя, заслушана във тишината...

От нея нещо като че шепти...

И странно, странно е позната

носталгията от преди...

Защо, когато някой иска

да те прегърне от сърце,

душата ти с ръка притиска

желанието да се отдадеш?

Защо все търсим нещо,

защо все бързаме на там?

Защо, когато е горещо

не търсим вече плам?

Защо безчестни сме в честта си?

Защо сме искрени в лъжа?

Защо не спрем поне за малко

да търсим чудеса?

А чудото е тук до нас и само трябва

да спрем и да му подадем ръка,

и тихо някак, да се радваме,

че има го до нас сега...

... Това ми каза тишината.

И аз замислена се спрях.

Обърнах се към светлината.

Там само теб видях...

© Крис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти! Радвам се, че ти харесват моите излияния, Стиляна.
  • Защо, когато е горещо
    не търсим вече плам?
    Защо безчестни сме в честта си?
    Защо сме искрени в лъжа?
    Защо не спрем поне за малко
    да търсим чудеса?

    Великолепно е ! /6+/
  • Мерси, отново.
  • Защо когато някой иска
    да те прегърне от сърце,
    душата ти с ръка притиска
    желанието да се отдадеш?

    Колко красиво казано и колко вярно! Прегръщам те, Крис за този великолепен стих!
  • Благодаря Ви!
    Но сега искам да благодаря и на един човек, който може би няма да прочете това. Искам да му благодаря за това, че беше до мен докато слушах тишината и остана до мен след като се обърнах и го видях.
    А това е за вас - Ако искате да прочетете нещо друго, писано от мен просто кажете. Има много неща, които не съм публикувала.
  • Страшно е и много вярно написано!Браво!
  • най-често не виждаме това, което е до нас и е ценно. прекрасен е стиха ти.
  • Защо безчестни сме в честта си?
    Защо сме искрени в лъжа?

    Хареса ми, Крис! Поздрав!
Propuestas
: ??:??