* * *
Вървя, заслушана във тишината...
От нея нещо като че шепти...
И странно, странно е позната
носталгията от преди...
Защо, когато някой иска
да те прегърне от сърце,
душата ти с ръка притиска
желанието да се отдадеш?
Защо все търсим нещо,
защо все бързаме на там?
Защо, когато е горещо
не търсим вече плам?
Защо безчестни сме в честта си?
Защо сме искрени в лъжа?
Защо не спрем поне за малко
да търсим чудеса?
А чудото е тук до нас и само трябва
да спрем и да му подадем ръка,
и тихо някак, да се радваме,
че има го до нас сега...
... Това ми каза тишината.
И аз замислена се спрях.
Обърнах се към светлината.
Там само теб видях...
© Крис All rights reserved.
Радвам се, че ти харесват моите излияния, Стиляна. 
