26 sept 2013, 22:35

* * *

  Poesía
700 0 0

Тъмно и тихо. 

Топло отвътре. 

Студено отвън. 

Чаша с уиски без лед. 

Кутия с две цигари. 

Мисли и чувства. 

Често неказани. 

А казаните - в сън. 

Липсваш ми. 

Искам те до мен. 

Ти тръгна и забрави. 

Обещаното не е за ден. 

"Обстоятелствата са такива. 

Недей да ме виниш." 

А до скоро сваляше звезди. 

Върни се, моля те! 

Не ме лъжи! 

Не обещавай! 

Просто с мен бъди! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....