26.09.2013 г., 22:35

* * *

701 0 0

Тъмно и тихо. 

Топло отвътре. 

Студено отвън. 

Чаша с уиски без лед. 

Кутия с две цигари. 

Мисли и чувства. 

Често неказани. 

А казаните - в сън. 

Липсваш ми. 

Искам те до мен. 

Ти тръгна и забрави. 

Обещаното не е за ден. 

"Обстоятелствата са такива. 

Недей да ме виниш." 

А до скоро сваляше звезди. 

Върни се, моля те! 

Не ме лъжи! 

Не обещавай! 

Просто с мен бъди! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...