2 jul 2008, 9:44

* * *

  Poesía
1.2K 0 6
Един герой, нахакан и от сой,
се миткаше из нета без покой.
Наивник беше уж героят мой,
ала свали “девойки” N на брой
със своята невинност на поет.
И често му излизаше късмета!

Невинен ли!? Направо бе за бой,
мен, ако питат, главният герой!
Белята явно търсеше си той,
но пък кажете, ама честно, кой,
макар и тайно, не очаква в нета
да му излезе някъде "късмета"!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • веселяшко!
  • Весело!

  • Поздравления!!!
  • Що ли нещо ми се струва,
    че познавам тоз герой?
    Баннат беше някога от сайта...
    Или е направил вече свой?
    /Ами... ако стане-стане.
    Ако не, здраве да е!/
  • Една, хм... защо да не я нарека
    с прилично име - поетеса -
    във жарък ден влезе в чата
    и там петима си хареса!
    Не бе това толкова ново,
    но за късмет
    разбра се, че в нета има си и кмет,
    на всичкото отгоре чуден е поет!
    За всяка случка имаше си стихо готово!
    Омагьосваше с думи, продаваше слово.
    И тя се отпусна, заостри перо:
    "Слънчев юли, с аромат на сено..."

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...