***

13 sept 2014, 20:30

Poesía

690 0 6

Ще затръшна вратата след себе си,

ще замина внезапно нанякъде,

ще забравя за малко за тебе,

ще замръквам във пустото. Лято е!

Ще загасям звездите. Без тях

ще вървя по пътеката тясна.

Накъде? Все едно. Остарях, помъдрях,

а все още се уча на щастие.

Ще се скитам ненужна на всички.

А когато ми стане студено за трима

ще се върна на пръсти във къщи

да запаля камината. Зима е!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

poem_lady (Фери)

2014-09-15T22:50:45+03:00

Харесва ми как си се заиграла с лятото и зимата, и ,уви, вечния кръгооврат на живота! Поздрави!
radiola (Рада Димова)

2014-09-14T12:15:21+03:00

Вече съм прочела и коментирала другаде, но пак ми хареса и пак ти казвам "Браво"!
rossie (Росица Сертова)

2014-09-13T22:51:10+03:00

Благодаря!
suleimo (Дани Сулакова)

2014-09-13T20:38:17+03:00

Комплименти!
Eia (Росица Танчева)

2014-09-13T20:36:54+03:00

"...все още се уча на щастие."
!!!
toxin (Таня Донова)

2014-09-13T20:30:46+03:00

Ето нещо, което си заслужава да се прочете!