8 jun 2006, 21:50

* * *

  Poesía
1.4K 1 3

                     Заради теб...
             Защо толкова се промених?
     Или може би не аз, а ти ме промени?
   Така ли е?
           Заради теб ли станах толкова студена?
                Заради теб ли започнах да отблъсквам всички?
                             Заради твоите лъжи ли аз се затварям в себе си?
                      Нима заради теб аз издихнах тази стена около мен?
           Защо толкова ти вярвях... а ти така жестоко ме предаде?

       С няколко думи разби живота ми, разби сърцето ми,
           разби всичко градено от мен през живота ми...
                 Защо бях толкова наивна... толкова доверчива... толкова глупава...
                        Заради теб изгубих приятелите си...
                                  Заради теб станах ненужна...
           Толкова много сълзи за теб... за какво?
     Аз плаках... а ти така бавно и старателно
  разбиваше живота ми и ме съсипваше...

      Така бавно... даже неусетно...
             Доволен ли си сега?
        Когато отново съм сама?
                 Когато отново ме боли?
                          Когато отново започвам отначало?
Когато отново плача?
И всичко това заради теб...
А уж ми казваше, че мога да ти вярвам...
А уж ми казваше, че ме обичаш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички сме минали по този път-всички сме били лъгани, всички сме плакали, макар не всички да си го признаваме, всички сме били тъжни. Времето лекува!
    Честит рожден ден! Много подаръци и добро настроение. Бъди усмихната, за да ти се усмихне и живота!
  • много е тъжно,няма рима,но нека имаме впредвид и друго-все пак ти си на 11,а казваш много истински неща.мисля че след още 1,2 стихотворения ще усъвършенстваш и стила си на изразяване.засега 5
  • Много тъга има тук.Не тъгувай,слънцето е за всички ни,то ще те докосне със самотен лъч,който да стопли студа в теб.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...