gerinceto (Гергана Минева) gerinceto (Гергана Минева)
11
Jun 8, 2006, 9:50 PM

* * *

  Poetry
1.4K 1 3

                     Заради теб...
             Защо толкова се промених?
     Или може би не аз, а ти ме промени?
   Така ли е?
           Заради теб ли станах толкова студена?
                Заради теб ли започнах да отблъсквам всички?
                             Заради твоите лъжи ли аз се затварям в себе си?
                      Нима заради теб аз издихнах тази стена около мен?
           Защо толкова ти вярвях... а ти така жестоко ме предаде?

       С няколко думи разби живота ми, разби сърцето ми,
           разби всичко градено от мен през живота ми...
                 Защо бях толкова наивна... толкова доверчива... толкова глупава...
                        Заради теб изгубих приятелите си...
                                  Заради теб станах ненужна...
           Толкова много сълзи за теб... за какво?
     Аз плаках... а ти така бавно и старателно
  разбиваше живота ми и ме съсипваше...

      Така бавно... даже неусетно...
             Доволен ли си сега?
        Когато отново съм сама?
                 Когато отново ме боли?
                          Когато отново започвам отначало?
Когато отново плача?
И всичко това заради теб...
А уж ми казваше, че мога да ти вярвам...
А уж ми казваше, че ме обичаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Минева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Alyaska (Суси)
    Alyaska (Суси)
    Всички сме минали по този път-всички сме били лъгани, всички сме плакали, макар не всички да си го признаваме, всички сме били тъжни. Времето лекува!
    Честит рожден ден! Много подаръци и добро настроение. Бъди усмихната, за да ти се усмихне и живота!
  • sweet_baby (Симона)
    sweet_baby (Симона)
    много е тъжно,няма рима,но нека имаме впредвид и друго-все пак ти си на 11,а казваш много истински неща.мисля че след още 1,2 стихотворения ще усъвършенстваш и стила си на изразяване.засега 5
  • катебате (Екатерина Банска)
    катебате (Екатерина Банска)
    Много тъга има тук.Не тъгувай,слънцето е за всички ни,то ще те докосне със самотен лъч,който да стопли студа в теб.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0