* * *
Заради теб...
Защо толкова се промених?
Или може би не аз, а ти ме промени?
Така ли е?
Заради теб ли станах толкова студена?
Заради теб ли започнах да отблъсквам всички?
Заради твоите лъжи ли аз се затварям в себе си?
Нима заради теб аз издихнах тази стена около мен?
Защо толкова ти вярвях... а ти така жестоко ме предаде?
С няколко думи разби живота ми, разби сърцето ми,
разби всичко градено от мен през живота ми...
Защо бях толкова наивна... толкова доверчива... толкова глупава...
Заради теб изгубих приятелите си...
Заради теб станах ненужна...
Толкова много сълзи за теб... за какво?
Аз плаках... а ти така бавно и старателно
разбиваше живота ми и ме съсипваше...
Така бавно... даже неусетно...
Доволен ли си сега?
Когато отново съм сама?
Когато отново ме боли?
Когато отново започвам отначало?
Когато отново плача?
И всичко това заради теб...
А уж ми казваше, че мога да ти вярвам...
А уж ми казваше, че ме обичаш...
© Гергана Минева All rights reserved.
