4 jul 2006, 17:34

* * * 

  Poesía
883 0 4
Роден в полята край Монтана,
изваян в зимни ветрове,
духът ми вече стих е станал-
затворен в рими той снове.
И чака свойта тиха пролет,
по-истинска от тез’слова,
които в необятен полет
се раждат в моята глава.

А аз във тях и те във мен,
живеят своя тих живот
и с тази участ примирен
творя кристалния им свод,
във който моят дух пулсира
и се бунтува от това,
че често думи не намирам
да изговоря себе си в слова.

© Валентин Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??