21 ago 2006, 17:03

* * * 

  Poesía
633 0 1

Щом пускаш Дявола в душата си

само със Вяра ще го победиш,

с молитвата ще можеш лесно,

от пътя начертан за тебе

без болка да го отстраниш.

 

Учи се сънища да разгадаваш,

върви напред не спирай,

времето не ще те чака -

дете си бил сега си старец ослепял,

но пак не си готов във Вярата да влезеш

зрънцето щом не си посял.

 

И смисъла на буквите тъмнеят,

не знаеш нищо как да подредиш,

когато Сатаната пускаш близо до сърцето,

и от звездите се извръщаш и мижиш -

те затова са горе в близкото небе

на дявола гръбнака да прекършат,

на пътника залутан да покажат пътя

и от високо в твоя Мрак да светят.

 

Помни от кой са там поставени,

моли се - не изпадай в грях,

денят на адското мъчение е близо

и вярвяш или не - помни,

един ще влезе в ада страшен,

а друг ще се въздигне - свят като монах.

 

В деня когато земното се преобърне,

и стане Нов свят - ти ще бъдеш там,

покай се грешнико,  коленичи със почит

пред Създателя -  

той знае що коварно притаил си във сърцето,

какво от себе си си скрил,

и що показваш сам пред съвестта си.

 

“Пари” в обувките ако си притаил -

те рано или късно

като теб ще замиришат на земята.

© Мохамед АлиБаба Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • дете си бил сега си старец ослепял,
    но пак не си готов във Вярата да влезеш
    зрънцето щом не си посял...

    Това ми хареса!
Propuestas
: ??:??