Aug 21, 2006, 5:03 PM

* * *

  Poetry
815 0 1

Щом пускаш Дявола в душата си

само със Вяра ще го победиш,

с молитвата ще можеш лесно,

от пътя начертан за тебе

без болка да го отстраниш.

 

Учи се сънища да разгадаваш,

върви напред не спирай,

времето не ще те чака -

дете си бил сега си старец ослепял,

но пак не си готов във Вярата да влезеш

зрънцето щом не си посял.

 

И смисъла на буквите тъмнеят,

не знаеш нищо как да подредиш,

когато Сатаната пускаш близо до сърцето,

и от звездите се извръщаш и мижиш -

те затова са горе в близкото небе

на дявола гръбнака да прекършат,

на пътника залутан да покажат пътя

и от високо в твоя Мрак да светят.

 

Помни от кой са там поставени,

моли се - не изпадай в грях,

денят на адското мъчение е близо

и вярвяш или не - помни,

един ще влезе в ада страшен,

а друг ще се въздигне - свят като монах.

 

В деня когато земното се преобърне,

и стане Нов свят - ти ще бъдеш там,

покай се грешнико,  коленичи със почит

пред Създателя -  

той знае що коварно притаил си във сърцето,

какво от себе си си скрил,

и що показваш сам пред съвестта си.

 

“Пари” в обувките ако си притаил -

те рано или късно

като теб ще замиришат на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мохамед АлиБаба All rights reserved.

Comments

Comments

  • дете си бил сега си старец ослепял,
    но пак не си готов във Вярата да влезеш
    зрънцето щом не си посял...

    Това ми хареса!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...