megamax (НЯКОЯ)
24 13
16 jun 2009, 1:34

* * * 

  Poesía » Otra
697 0 4

                             На голямата любов между баба и дядо,

                             които най-сетне се събраха във Всемира.

 

 

 

Очите ми, изплакани до болка,

потапят се във нежна светлина.

Ръцете - потъмнели от очакване,

косата - побеляла в самота.

Устата, някога със цвят малинен,

жадували са твоите уста,

но някога - тогава ти, безимен,

си скитал сам - да търсиш любовта.

Снагата, нявга тъничка топола,

сега е повалена от нощта -

изсъхнала, превита от умора -

под напора на многото лета.

 

Сега се връщаш тук, при мен,

където остави ме преди шейсет лета

и търсиш разцъфтялото се цвете,

но няма го... Настъпи есента.

 

 

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо не драснеш някой нов стих, а инак голямата любов между твоите баба и дядо още свети - като римски монети...в твоите куплети.
    Ваше Благородие
  • Може би само аромата му е останал в гърдите ти!
  • Много харесах! Поздрав!
  • Нежен и красив стих като притихнал есенен залез! Сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??