24 jul 2006, 12:14

* * *

  Poesía
1.7K 0 15
Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни
и птици до късно ще пеят в горите през юни.
Луната ще чака, стаила дъха си във мрака,
да срещне светлика високо, високо в клонака.
Земя и небе ще се срещнат за прошка в морето,
където ще грее отразено крилото на чайка,
от душата на топлия източен вятър подето,
а свободата ще пее, повикана светло с вълните.
Небе ще кръстосват надлъж любовни комети,
и звездите ще палят лунен фар във тъмите,
Две споделени в очите пред портата думи
път ще проправят сред тихите пясъчни дюни.
Ще поникнат цветя от горещата пепел,
и пеперуди деня ще изпълнят с усмивки.
Ще шумят сред градини немирни детските стъпки
и сънят ще се връща, цял обсипан с рапани,
приказки плискащи сред морето събрани
Врабци ще си спомнят до късно по селските порти
безкрайните ниви слънчогледни кохорти
Нехайно звезда ще се хване в капана за мишки...
Ще клюмат кротко стрехите над цъфнали вишни,
вечерно сгушени в крилатите пчелни въздишки.
Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни
и птици до късно ще пеят в горите през юни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...