24 jul 2006, 10:51

*******

  Poesía
813 0 1
Неволно се срещнах със Дявола,
плени ме с привидната нежност
на своите слова,
направих му път към душата си,
която със такт облада.

И чувствах,че губя по малко от себе си,
но сякаш лишена не бях,
принесох в жертва на Дявола
от своята човечност,от Бог,любовта.

За миг осъзнах се и в клетка затворих го,
зазидах,но не в мрак,а в светлина,
усетих че чувствам,отново усещах се,
усетих че имам душа.

Но демонът зъл се превиваше,стенеше,
затворен,изпадна в агония там,
съжалих го отново,излъгах се
и пак му дарих свобода.

Все още очаквам да се срещна със себе си,
но не винаги чувствам и сещам вина,
тъй подло,коварно,пронизваш ме с погледи,
дали ще се справя със теб Сатана?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлита Златкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ние всеки ден се срещаме със себе си, Юлита, но се намираме едва когато намерим другия, в който да се продължим.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...