24.07.2006 г., 10:51

*******

814 0 1
Неволно се срещнах със Дявола,
плени ме с привидната нежност
на своите слова,
направих му път към душата си,
която със такт облада.

И чувствах,че губя по малко от себе си,
но сякаш лишена не бях,
принесох в жертва на Дявола
от своята човечност,от Бог,любовта.

За миг осъзнах се и в клетка затворих го,
зазидах,но не в мрак,а в светлина,
усетих че чувствам,отново усещах се,
усетих че имам душа.

Но демонът зъл се превиваше,стенеше,
затворен,изпадна в агония там,
съжалих го отново,излъгах се
и пак му дарих свобода.

Все още очаквам да се срещна със себе си,
но не винаги чувствам и сещам вина,
тъй подло,коварно,пронизваш ме с погледи,
дали ще се справя със теб Сатана?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлита Златкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние всеки ден се срещаме със себе си, Юлита, но се намираме едва когато намерим другия, в който да се продължим.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...