11 ago 2006, 13:40

* * *

  Poesía
665 0 2
нямам нужда от преструвки
искам истината да боли,
с болката аз вече свикнах,
неотменен спътник,
като сянка тя зад мен върви
наивно,по детски ликувам
при всяка твоя малка усмивка,
а дали наистина не сънувам,
или ти винаги се усмихваш?
някакси мъчно я караме
и при всяка раздяла се чудя,
докога ли ще изкараме?
"лесно е да мразиш,
трудно-да обичаш"-
някога казваше
и преди ми се доказваше,
аз друго ще кажа,
но нищо не искам да докажа,
че в живота понякога случва се
да те разочарова,
този,
който безкрайно те очарова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Опитай да направиш нещо по-кратко,но в по-мерен стил.Ако трябва, брой си сричките - да са равни през ред...Доказвай се...
  • караме-изкараме, казваше-доказваше, кажа-докажа, разочарова-очарова... това определено не помага на стиха ти.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...