* * *
-От това по-зле не може да стане!,
а оптимистът отвръща:
-Може,може..."
Прегърбени хорица,
чакат по опашки
По витрините,
отрупани със стоки,
шарят погледи сиромашки
Майка с дете,
бременна циганка
и овехтяло портмоне,
кашлящ старец
и тътрещи се,скърцащи нозе...
Излизаш от магазина-
звън на стотинки,
но си горд за двамина,
че за Насъщния стигнаха...поне
А подминава те стария просяк,
път различен от твоя поел,
на него трябва му само пламък-
да сгрее цигара,
която "на заем" е взел
С димяща уста
прошепва за поздрав
и пак продължава,
прегърбен и свит,
по пътя прашен,
зависейки само
от една клечка кибрит...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados