20 ago 2006, 0:00

* * *

  Poesía
628 0 4
          " Песимистът казва:
           -От това по-зле не може да стане!,
           а оптимистът отвръща:
           -Може,може..."



         
     Прегърбени хорица,
     чакат по опашки
     По витрините,
     отрупани със стоки,
     шарят погледи сиромашки
     Майка с дете,
     бременна циганка
     и овехтяло портмоне,
     кашлящ старец
     и тътрещи се,скърцащи нозе...
     Излизаш от магазина-
     звън на стотинки,
     но си горд за двамина,
     че за Насъщния стигнаха...поне
     А подминава те стария просяк,
     път различен от твоя поел,
     на него трябва му само пламък-
     да сгрее цигара,
     която "на заем" е взел
     С димяща уста 
     прошепва за поздрав
     и пак продължава,
     прегърбен и свит,
     по пътя прашен,
     зависейки само
     от една клечка кибрит...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...