Aug 20, 2006, 12:00 AM

* * *

  Poetry
631 0 4
          " Песимистът казва:
           -От това по-зле не може да стане!,
           а оптимистът отвръща:
           -Може,може..."



         
     Прегърбени хорица,
     чакат по опашки
     По витрините,
     отрупани със стоки,
     шарят погледи сиромашки
     Майка с дете,
     бременна циганка
     и овехтяло портмоне,
     кашлящ старец
     и тътрещи се,скърцащи нозе...
     Излизаш от магазина-
     звън на стотинки,
     но си горд за двамина,
     че за Насъщния стигнаха...поне
     А подминава те стария просяк,
     път различен от твоя поел,
     на него трябва му само пламък-
     да сгрее цигара,
     която "на заем" е взел
     С димяща уста 
     прошепва за поздрав
     и пак продължава,
     прегърбен и свит,
     по пътя прашен,
     зависейки само
     от една клечка кибрит...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...