* * *

25 ago 2006, 21:35

Poesía

570 0 2

Вече е сутрин.

Не стигам да заспя.

Не стигам да забравя.

Гледам тавана и мисля за теб.

В този момент може би спиш с друга.

Хващам китарата и галя струните.

Искам да ти пиша в музика,

една песен за сбогом,

която ще ти припомня времето,

когато бяхме заедно.

За теб съм игра, но за мен тя е съдба.

Отивам си, за да съхраня малкото останало.

Твоето място остава празно.

Не мога с друг да те заменя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Вестин (Димитър Ганчев)

2006-08-26T13:07:20+03:00

Поздрави, Славея! Хората, те просто същуствуват по едно и също време, но различни, назовими, уникални и незаменими. Но можем да обичаме повече от един път
filantrop (Николинка Станчева)

2006-08-25T21:59:05+03:00

Много ми се иска да ти кажа нещо ведро,а не знам какво.Замислих се за болката,за присъствието й като цяло в живота..и за куп нейни производни..
Поздрав!