* * *
768
0
2
Вече е сутрин.
Не стигам да заспя.
Не стигам да забравя.
Гледам тавана и мисля за теб.
В този момент може би спиш с друга.
Хващам китарата и галя струните.
Искам да ти пиша в музика,
една песен за сбогом,
която ще ти припомня времето,
когато бяхме заедно.
За теб съм игра, но за мен тя е съдба.
Отивам си, за да съхраня малкото останало.
Твоето място остава празно.
Не мога с друг да те заменя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Славея Гарова Todos los derechos reservados
