Aug 25, 2006, 9:35 PM

* * *

  Poetry
769 0 2
 

Вече е сутрин.

 Не стигам да заспя.

 Не стигам да забравя.

 Гледам тавана и мисля за теб.

 В този момент може би спиш с друга.

 Хващам китарата и галя струните.

 Искам да ти пиша в музика,

 една песен за сбогом,

 която ще ти припомня времето,

 когато бяхме заедно.

 За теб съм игра, но за мен тя е съдба.

 Отивам си, за да съхраня малкото останало.

 Твоето място остава празно.

                                              Не мога с друг да те заменя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славея Гарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави, Славея! Хората, те просто същуствуват по едно и също време, но различни, назовими, уникални и незаменими. Но можем да обичаме повече от един път
  • Много ми се иска да ти кажа нещо ведро,а не знам какво.Замислих се за болката,за присъствието й като цяло в живота..и за куп нейни производни..
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...