...
Когато погледнеш назад,
когато видиш снимката моя,
Когато светът ти е ад,
спомни си ме - винаги твоя.
Когато сълзите извират
и плачеш, но аз съм далече,
когато чертите пулсират,
Но мен няма ме вече...
Тогава спомни си, спомни си...
измамата, болката, мен...
Погледни назад, извърни се...
към онзи ден - уморен...
Леглото ти празно ще плаче.
Ръцете ти пусти щя молят.
Сърцето ти - обвито във здрача,
очите ти за мен ще се борят.
Тогава аз ще пристъпя,
ще погледна с очи - по-празни от нищото,
ще те помилвам, назад ще отсъпя
И ще кажа: "Не плачи за нещо безсмислено."
И после аз ще си тръгна.
А ти ще ме гледаш, самотен.
И никога няма аз да се върна,
слушайки твоя писък сиротен.
Ще плача и страдам, боли...
Ще искам теб във ръцете си...
В сърцето мое - завинаги ТИ...
Ще прощавам сама греховете си...
Но не ще ти простя... Обещавам!
Спомни си как нарани ме!
Обичам те вечно... И съжалявам...
Ако можеш, опитай, върни ме...
Ти безумно мен нарани.
И безумно ти ме разплака.
Толкова много горчи...
Толкова сама скитах във мрака...
Когато погледнеш назад,
когато скъсаш моята снимка,
когато погледнеш към НАШИЯ свят,
Ще излезеш ли от тази болезнена примка???
П.С. Е, аз не успях... ОБИЧАМ ТЕ...
когато видиш снимката моя,
Когато светът ти е ад,
спомни си ме - винаги твоя.
Когато сълзите извират
и плачеш, но аз съм далече,
когато чертите пулсират,
Но мен няма ме вече...
Тогава спомни си, спомни си...
измамата, болката, мен...
Погледни назад, извърни се...
към онзи ден - уморен...
Леглото ти празно ще плаче.
Ръцете ти пусти щя молят.
Сърцето ти - обвито във здрача,
очите ти за мен ще се борят.
Тогава аз ще пристъпя,
ще погледна с очи - по-празни от нищото,
ще те помилвам, назад ще отсъпя
И ще кажа: "Не плачи за нещо безсмислено."
И после аз ще си тръгна.
А ти ще ме гледаш, самотен.
И никога няма аз да се върна,
слушайки твоя писък сиротен.
Ще плача и страдам, боли...
Ще искам теб във ръцете си...
В сърцето мое - завинаги ТИ...
Ще прощавам сама греховете си...
Но не ще ти простя... Обещавам!
Спомни си как нарани ме!
Обичам те вечно... И съжалявам...
Ако можеш, опитай, върни ме...
Ти безумно мен нарани.
И безумно ти ме разплака.
Толкова много горчи...
Толкова сама скитах във мрака...
Когато погледнеш назад,
когато скъсаш моята снимка,
когато погледнеш към НАШИЯ свят,
Ще излезеш ли от тази болезнена примка???
П.С. Е, аз не успях... ОБИЧАМ ТЕ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Терзийска Todos los derechos reservados
