Sep 7, 2007, 8:43 PM

...

  Poetry
1.1K 0 3
Когато погледнеш назад,
когато видиш снимката моя,
Когато светът ти е ад,
спомни си ме - винаги твоя.

Когато сълзите извират
и плачеш, но аз съм далече,
когато чертите пулсират,
Но мен няма ме вече...

Тогава спомни си, спомни си...
измамата, болката, мен...
Погледни назад, извърни се...
към онзи ден - уморен...

Леглото ти празно ще плаче.
Ръцете ти пусти щя молят.
Сърцето ти - обвито във здрача,
очите ти за мен ще се борят.

Тогава аз ще пристъпя,
ще погледна с очи - по-празни от нищото,
ще те помилвам, назад ще отсъпя
И ще кажа: "Не плачи за нещо безсмислено."

И после аз ще си тръгна.
А ти ще ме гледаш, самотен.
И никога няма аз да се върна,
слушайки твоя писък сиротен.

Ще плача и страдам, боли...
Ще искам теб във ръцете си...
В сърцето мое - завинаги ТИ...
Ще прощавам сама греховете си...

Но не ще ти простя... Обещавам!
Спомни си как нарани ме!
Обичам те вечно... И съжалявам...
Ако можеш, опитай, върни ме...

Ти безумно мен нарани.
И безумно ти ме разплака.
Толкова много горчи...
Толкова сама скитах във мрака...

Когато погледнеш назад,
когато скъсаш моята снимка,
когато погледнеш към НАШИЯ свят,
Ще излезеш ли от тази болезнена примка???

                                                                            П.С. Е, аз не успях... ОБИЧАМ ТЕ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогна ме , много , мила Петя..но такива са нещата от живота, а стихът ти е прекрасен.
  • Страшно ме разчувства със стиха си....може би ако простиш и продължиш живота си напред без него ще ти е по-добре....Явно не те заслужава...Приеми го просто като приятелски съвет!Поздрав за стиха
  • Наранена си миличка!
    Трудно се приемат разделите с любим човек,но те са част от живота ни,може би за да срещнем другия!
    Прости и продължи да пишеш!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...