С вино се напивах-
сълзите в него скривах….
Цигара след цигара палих-
с димът от тях се давих…
Плачих и се молих,
виках и горях….
Но защо било е-
нима за тебе аз живях?!
Щом искаш-тръгвай,
аз няма да те спирам…
Щом искаш-махай ми за сбогом-
и аз ще махна след това…
Но ти върви-назад не се обръщай,
с виното ще изпия и последната сълза…
За последно с обич те прегръщам…
Върви при нея-тя е по-добра!
© Росица Иванова Todos los derechos reservados