19 mar 2007, 22:43

* * *

  Poesía
1.2K 0 16

В тишината нейде детенце проплаква,
но не дете това е, а моята душа…
Плаче и се къса на хиляди парченца…
Наранена до забрава от тази тишина…

От нея нищо вече не остана,
не може да се моли и гори…
Остана сама и измамена,
като в твоите мисли…

Ти пожела да те намразя,
да те кълна…
На колене ти падах и се молих
да изкупя някак своята вина…

Ти мълчеше, нищо не ми каза…
Гръб обърна ми и заби в сърцето
отровна стрела…
Отровата се пръска сега из моята душа…

Сега тежи ми, душата се къса,
устните шепнат горещи слова…
Но явно вече е късно,
думата тежи в ума ти, като гореща сълза…


Посветено на едно момче...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Романтична,вече се усмихнах,благодаря ти

    Люси,вдигнах главата,той сам ще се върне и ще ме моли,но дали няма да е късно за него .... Благодаря

    Ицо,вече тръгнах по друг път Благодаря ти
  • Тъжни са думите ти, но трябва да преодолееш болката и да вървиш напред.
    Поздрави, Роси!!!
  • Ех, Роси...така е мила, доброто и злото вървят ръка за ръка понякога!
    Горе главата и никога на колене!
    Поздрави
  • Миличка, ще пребориш болката, защото живота е пред теб!
    Усмихни се!
  • Благодаря ти Другата,има много истина в думите ти,дано само не е късно за нова любов.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...