В тишината нейде детенце проплаква,
но не дете това е, а моята душа…
Плаче и се къса на хиляди парченца…
Наранена до забрава от тази тишина…
От нея нищо вече не остана,
не може да се моли и гори…
Остана сама и измамена,
като в твоите мисли…
Ти пожела да те намразя,
да те кълна…
На колене ти падах и се молих
да изкупя някак своята вина… ...