2 dic 2006, 15:37

* * * 

  Poesía
953 0 9
Събудена във нощите, луната
тревожно търси нашите следи
и гледа натъжена над эемята
как падат отмалелите эвеэди.
Нас времето беэ милост ни отсява,
не е эа вечност никой тук роден,
но топъл лъч эавинаги остава
от всяка обич до последен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лубов Русева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??