* * *

Поезия

1.2K 0 9

Събудена във нощите, луната

тревожно търси нашите следи

и гледа натъжена над эемята

как падат отмалелите эвеэди.

Нас времето беэ милост ни отсява,

не е эа вечност никой тук роден,

но топъл лъч эавинаги остава

от всяка обич до последен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

LONTANA (Даша)

Прекрасно! Поздравления! Права си, ТУК за вечност никой не е роден, но душите ни са вечни и те са ТУК и СЕГА, за да се научат да бъдат по-добри, за да се доближат до Бог, защото Той е любов, а любовта е доброта. Бог изпрати своя Син на земята, за да ни каже това. Вие, г-н Тодоров, говорите така уверено, сякаш сте бил на прага на смъртта... Напомняте ми нещо...

2006-12-07T10:38:04+02:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Хубаво е !
Браво!

2006-12-03T17:40:00+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

"...но топъл лъч эавинаги остава
от всяка обич до последен ден..." Много ми хареса! Дали подозираш колко си права с това свое твърдение, надживяло вековете? На своето последно легло наистина човек си спомня само за изживените мигове на истинска любов. За нищо друго! Можеш да ми вярваш! Поздрави за това написано от теб великолепно "Откровение"!

2006-12-02T22:32:06+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"но топъл лъч эавинаги остава
от всяка обич до последен ден."

Хябаво е!

2006-12-02T22:17:14+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво!

2006-12-02T21:16:52+02:00