2 sept 2007, 12:08

*** 

  Poesía
433 0 1
 

Остана още малко от деня

преди да се загърне в шал от здрач,

да влезе тихо в стаята

и после да спре... в часовника.

А аз очаквам своя залез...

От облаците да излезе,

да ми покаже цветовете

от нощната вилняла буря,

попили в тъмнината,

които тя изпиваше с дъжда...

Улавяше ги в облаци, рибарски мрежи,

за мен ги скътваше, за моя днешен залез,

с който да освободя отново слънцето...

Да си заспи оттатък хоризонта...

До утрешния ден...

Когато ще реша какъв да е...

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??